РАЗМИШЛЕНИЯ                                                                                    "Благословен е онзи ,който чете на глас думите на това пророчество,и благословени са онези,които слушат И ПАЗЯТ написаното в него, ПОНЕЖЕ ВРЕМЕТО Е БЛИЗО." Откровение 1;3                                                                                                                                                                    Та питам се: Искаше ли Йоан вярващите от 1ви век да откликнат по правилен начин на книгата му?Да,той искаше те да се вслушат в думите му. Как можеха християните от ранната църква да "ПАЗЯТ" написаното в пророчеството,ако то щеше да се изпълни след повече от 2000 години? Кои трябваше да пазят написаното?От 4ти стих се знае,че Йоан пише до седем църкви в Азия. Какво и Как  да ПАЗЯТ? КАК трябваше да пазят написаното Му? Той им пише за неща /събития/,които щяха да станат в бъдеще от Него и тях. Но те трябваше да пазят написаното от Него. КАК да пазят написаното за предстоящи неща и събития?Отговора е:-В ЗНАНИЕТО им за това. Защото те ще ЗНАЯТ за нещата.Т.е.-нещо в близкото време "времето е близо" щеше да стане. Кое време? Събитията,които той описваше, щяха СКОРО да станат реалност. Два пъти в 1ва глава Йоан казва съвсем ясно,че събитията,за които говореше,щяха да се изпълнят в близкото,а не в далечното бъдеще.

БЛАГОДАТ (това е Благодат-тя е наше притежание-и Бог иска да се ползваме от нея) В понеделник в 11::00ч. пристигнахме на морето(в Приморско) и при хотела ,в който трябваше да се настаним Но настаняването щеше да стане в 15:00ч. Така ,че до тогава имаше четири часа и трябваше някак си да запълним времето. Преместихме багажа от колата в багажно в хотела,което ни бе показано. И жена ми и дъщеря ми отидоха на морето ,а аз на басейна до хотела,като си облякохме банските в багажното.В 15:00 се настанихме в хотелската стая. Следващия ден(вторник)трябваше да отидем до Бургас. Като се върнахме оттам ,само Мирелка(дъщеря ми)отиде на морето. Дойде сряда. Жена ми и дъщеря ми започнаха да се приготвят за плажа(аз нямаше да ходя-на мен ми беше добре в басейна),когато жена ми взе да се чуди и притеснява за това,че банския и го нямаше. Търси го,търси го и не -нямаше го. Изпадна в паника. За нея бе настанала голяма трагедия от това. Вярвях в Словото на Бога и казах на дъщеря ми ,че Той казва ,че ВСИЧКО съдейства за добро въпреки неприятната ситуация. Да .И това е 100%истина. Христос каза на учениците си в Марк 4:35 да преминат от другата страна на езерото с лодката. Когато тръгнаха Той заспа на кърмата и тогава настана буря. Учениците се уплашиха и се паникьосаха като взеха за Го будят и викаха ,че ще се удавят . Беше ги обзел страх.Те не вярваха. Христос им беше казал "Нека преминем от другата страна" Той не им каза "Нека влезем в лодката и в средата на езерото да потънем"Когато се събуди,Той укроти бурята и ги попита защо нямат вяра и не са спокойни? Подобна "буря"се развиваше и в хотелската стая. Знаех в себе си,че всичко ще е добро ,но как можех да успокоя жена ми като и го кажа? В един момент тя се сети че в понеделник като се е преобличала в багажното може там да го е забравила. И отиде да пита на Рицепцията дали не са намирали загубен бански,а преди това попита и чистачката,която всеки ден влизаше в стаята да почисти. Но отговора бе отрицателен и тя още повече се притесни. В крайна сметка си сложи един стар бански и отидоха на морето ,а аз на басейна.След два часа се прибрах в стаята за да се изкъпя под душа като забелязах на масата един найлонов плик с нещо черно вътре,но не обърнах внимание. Помислих ,че е нещо на Мирелка. Когато си дойдоха жена ми и дъщеря ми,жена ми бе удивена!! Оказа се ,че това в плика бил нейния загубен бански. Докато ни е нямало служителката очевидно го е донесла(те по принцип си имат ключове от стаите)-"Защо сте страхливи?Как нямате вяра" казва Христос Марк 4:40 Да. Когато дойде натиск,излиза това,което е в сърцето.

                                                                        СПАСЕНИЕТО.                                                                                                                                 Изведнъж се озовах на земята. С ритници и удари върху мен,се затъркалях по стълбите. Беше нощ. Черна нощ. От шест години живеехме с жена ми на квартира. Тази нощ бях на дискотека(какво ли правех там?) Стана два часът и учтиво ни помолиха да си тръгнем защото вече дискотеката се затваряла. Бях си пийнал повече и възразих. Не само възразих,но започнах да си придавам и важност. Само че че това не попречи на охранителите. Като се намерих на пътя до стълбите,се изправих,но не можех да ходя и едвам дишах. Оказа се,че десния ми крак занася свободно от глезена. В същото време съзрях едно такси,което бе спряло до дискотеката. Закуцуках към него и замолих шофьора да ме закара до болницата. Но млад мъж и жена го бяха наели. Както молех шофьора,мъжът дойде и започна да ме налага с пестници . Скоро си бях правил един зъб и си криех най-вече лицето. Оттеглих се настрани и започнах да подскачам между сергийте на намиращия се там пазар. Запътих се към главната улица,но уви! Не можах да премина и 20 метра,когато паднах на земята. Започнах да лазя. Едвам дишах! Така,лазейки,достигнах улицата! Не знаех какво става. Имах чувството,че умирах! Пролазих на асфалта! В същия момент в далечината съзрях светлина. Бяха светещите фарове на кола,която наближаваше. Тогава не знаех нищо за Бога. Бях неспасен и напълно в греха и светския живот! Колата приближи и спря. Беше малко такси. От нея излезе младо момче,което ми помогна и ме вкара вътре. След това потегли към Бърза Помощ,където установиха,че кракът ми е счупен от глезена и имам счупено ребро. Беше събота срещу неделя. Казаха ми в понеделник да отида в поликлиниката за да гипсират крака. Като излязох от кабинета,момчето с таксито ме чакаше. Качи ме отново и ме закара до нас. Не ми взе нито една стотинка. Така и не разбрах кой е. Но сега знам ,че Бог е изпратил Ангела си ЗА мен! Как искам да мога да му благодаря(на това момче)?! Заредиха се дълги и тежки дни,изпълнени със страхова невроза и безпомощно състояние. И отгоре на всичко на втория ден от случилото се (понеделник),когато жена ми след работа е минала да плати наема и казали,че ни дават срок от три месеца да напуснем квартирата. Дъщеря им се връщала от чужбина и щяла да се настани там. Бях в безизходица! Нито можех да мръдна и едвам дишах ,а камо ли да се местя на друго място. Тогава НЕ ЗНАЕХ писаното в книгата на живота,че " Никакво изпитание не ви е постигнало освен това,което може да носи човек:но верен е Бог,Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече,отколкото ви е силата,а заедно с изпитанието ще даде и изходен път,така че да можете да го издържите (изпитанието)"1во Коринтяни 10:13 Беше 08.02.1997год. Така се минаха към 25 дена,когато майка ми(колко е прекрасно да имаш майка!!) ми предложи да отида при нея в София. Там биха ми обърнали внимание на крака и можех да отида на скенер за главата. Чувството на замаяност и страх ме измъчваше страшно! Бях свалил гипса но все още не си стъпвах на крака. Ходех с патерици. Така заминах за София,а един месец от ултиматома (да напуснем квартирата) бе отминал. Започнах да ходя на масажи на кракът. И на скенер ме прегледаха. Оказа се,че няма проблеми,но това състояние,което аз си мислех,че е от главата, ме измъчваше невероятно много. Сънувах кошмари!! Едва живеех! Пиех какви ли не лекарства след което ходех като сомнамбул,докато един ден майка ми предложи да се обади на познат от нея постор(който извършил погребението на сестрата на баба ми), и че Бог може да помогне. Не знаех просто кой може да помогне! Съгласих се. Седях на леглото,когато тя започна разговора по телефона с пастора. В същия момент почувствах как някаква сила извън моята се влива(нахлува) в мен. Премина от главата през цялото ми тяло. Изправих се на крака без патериците и започнах да ходя и да стъпвам уверено и твърдо като "нов човек". Ходех и плачех! Не знаех какво става. Това продължи през цялото време докато тя разговаряше по телефона. На другия ден пастора ни взе с колата и на църква. За пръв път влизах в такова място. По време на службата и плоповедта,в главата ми (по-точно-психичното състояние) всичко се изчистваше. Чувствах се спокоен,уравновесен и в мир,докато не излезех от нея(от църквата). Тогава отново ме налягаше ужаса! Така започнах да посещавам тази църква в следващите три среди и недели,докато една нощ се събудих към 2ч. и чух глас в себе си да заповядва-"Казвай:Слава на Бога,Казвай Слава на Бога." Устата ми сама започна да изговаря(без никакво усилие от моя страна) "Слава на Бога,Слава на Бога!" Оттогава започнах да търся избавление и помощ от Него. А два месеца от ултиматома отминаха. Трябваше да се прибирам в Казанлък и каквото стане! . В деня преди заминаването,когато си подготвях багажа,майка ми влезе в стаята. Пресегна ръката си към мен и каза:"- Вземи това. Мисля ,че ще ти свърши добра работа." В СВОЯТА МИЛА,НЕЗАБРАВИМА,МИЛОСТИВА И ВЕЧНА РЪКА ТЯ ДЪРЖЕШЕ 13000 долара! БЛАГОДАРЯ ТИ МИЛА МАМО! ДАНО ДА СИ МИ ПРОСТИЛА ЗА ВСИЧКО! ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА СЕ ВИДИМ ТАМ ГОРЕ И ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО,КАКТО ТУК НЕ МОЖАХМЕ! Божията Благодат е невероятна!! Благодаря за Неговата милост към мен,която излива непроменливо и независимо от житейските фактори! НАИСТИНА - ТОЙ Е ЛЮБОВ!!

Божията победа над житейските ни трудности

За Бога нашите проблеми изглеждат както някоя вейка пред слон.Но ние се тревожим. Трудностите в ежедневието ,които ни приличат на огромни гиганти за Него са все едно пъстърва да се изпречи пред мечка стръвница,или трабанче да застане на пътя на ТИР.Но ние се безпокоим.И това е нормално.Всъщност нормално е тогава,когато човек не познава Бога.И не е нормално тогава,когато Го познава.Дали познаваме Бога?Какъв е Той?Какви са Неговите действия?За нас ли са ? Или са против нас?Исус Христос ни казва,че познаването на Бога всъщност е вечен живот "А това е вечен живот;да познаят Теб,единствения истинен Бог и Исус Христос,Когото си изпратил"-Йоан 17:3 . Но как да Го познаем? Най-добрият начин е като отидем при Исус Христос "Ако познавахте Мен,бихте познали и Моя Отец.Отсега нататък Го познавате и сте Го видели." Йоан 14:7 .
Как ще разберем,че морето е солено,ако никога не сме ходили на море? Как ще усетим сладоста на крушата,ако никога не сме я опитвали? Или как ще разберем същноста на нещо,когато никога не сме протягали ръка към него?
А Библията ни казва,че същноста на Бога е Любов "Бог Е Любов" 1Йоан 4:16,и че Той е Благ "Вкусете и вижте,че Господ е благ;Блажен онзи човек,който УПОВАВА на Него" Пс.34:8.
Вместо да се тревожим,безпокоим,или притесняваме нека се молим.Вместо да гледаме напред със страх и неувереност,нека да гледаме към Бога чрез вяра,понеже както чрез устата водата и храната навлизат в стомаха,така и вярата /както е устата/ е входът за навлизането на Божийте благословения за нас и върху нас в живота.
И нека знаем ,че "Исус Христос е същият вчера,днес и до века"Евреи 13:8.
Т.е. Бог не се променя.Това,което е правил,пак прави и ще прави.Или,ако вчера сте могли да платите сметките си ,днес също ще можете,утре също.И разликата между човек непознаващ Бога и човек познаващ Го е в състоянието на техния "вътрешен човек",или сърце,или душевност.В тяхната житейска нагласа.Първият ще бъде напрегнат и тревожен-оплакващ се .
Вторият ще бъде уверен ,в мир-радващ се.
Когато малкото овчарче Давид се изправя пред огромния Голиат,той не си заравя главата в земята,нито е побягнал уплашен от големия проблем пред него.Вместо това се вглежда в Божията сила и закрила ДОКАЗАЛА СЕ В ЖИВОТА МУ "А Давид каза на Саул:Слугата ти пасеше овцете на баща си ,и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,аз го подгонвах и го нападах,и отървавах грабнатото от устата му.А когато се нахвърляше върху мен,хващах го за брадата,поразявах го и го убивах. Слугата ти е убивал лъв,и мечка .Този необрязан филистимец ще бъде като един от тях,понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.Давид каза още: ГОСПОД,КОЙТО МЕ ОТЪРВА ОТ ЛАПАТА НА ЛЪВ И ОТ ЛАПАТА НА МЕЧКА,ЩЕ МЕ ОТЪРВЕ ОТ ЛАПАТА НА ТОЗИ ФИЛИСТИМЕЦ......."1Царе 17:34-37
От какво се притеснявате ?Безпокои ли ви нещо,което ви се струва непреодолимо? Тогава си припомнете "лъва и мечката" /и сметката/.Не поглеждайте напред със смущение,страх,или отчаяние.Погледнете назад с възхищение.Доказателството за Божията сила е в миналото ви. Забравливоста води до страхове,а добрата памет произвежда силно сърце.

Къде е Мирът?

"А според както е писано /преди/:Каквото око не е видяло и ухо не е чуло,и на човешко сърце не е идвало,всичко това е приготвил Бог за тези,които Го обичат"
А на нас/тези,които обичат Бога/Бог откри/Въпрос:Кога?Отговор:Сега!/това чрез Духа........... А ние получихме не духа на света,а Духа,Който е от Бога,за да познаем това,което Бог е благоволил да ни ПОДАРИ/сега/-1Коринтяни 2:9-12


"....и всяка ваша грижа ВЪЗЛОЖЕТЕ на Него,защото Той се грижи за вас /т.е.-Той не започва да се грижи за нас-хората-когато ние започнем да възлагаме грижите си на Него.Той се грижи за нас постоянно-както водата я има не само,когато сме жадни.Нея просто я има./-1Послание на Петър 5:7





Жената не знаеше какво да направи.Изведнъж се смути,обърка се ,разгневи се.Видя се ,че изгуби ориентация.Започна да диша така тежко и бързо,че се замислих "дали пък няма да получи сърдечен удар..."
И това всичко само защото дърводелецът и съобщи,че няма да има възможността да и изработи кухненските шкафове,понеже машините спрели,а пък той трябвало да отива на море и се отказва защото виждал невъзможно изпълнението в срока,който тя си бе наумила и поставила.
Беше възрастна/на 65год./и вдовица.Имаше двама сина-единият на 33год.,който работеше,а другият на 40год. и беше безработен/това и много му тежеше/,което му даваше свободно време да и помага в ремонта на къщата. Преди две години и бях направил банята-сега ме извика за кухнята,хола и коридора.Беше човек-работохолик.Не се спираше. Все вършеше нещо в невероятна забързаност-и физическа,и психическа. Изработваше си планове,поставяше си главозамайващи цели,които всъщност бяха невъзможни,поне що се отнасяше до ремонта.Просто технологично нямаше никакви шансове да се изпълнят детайлите до наумилата си си дата.
И така: Когато чу новината жената рухна разочарована от неосъществената си цел и провалилия и се план. Започна да пита отказалото се момче да и препоръча някой друг,който да и изработи кухненското обзавеждане. Надеждата напираше,когато той се обади до негов познат,обаче бързо угасна като се разбра,че няма да може,понеже бил зает.
Отново се настани паниката и тревожността.В крайна сметка дърводелецът я насочи към близкото село,където имало такава фирма,и си замина. Опитах се да я утеша,като и казвах,че Господ ще промисли и да се успокои,но резултатът бе такъв,какъвто би бил,ако Елиав трябваше да излиза срещу Голиат.
Преди два дена и бяха сменили вътрешните врати,а този ден се очакваше да дойде изпълнителят,за да регулира някои от пантите и бравите,само че не се знаеше по кое време.
С характерната си забързаност клиентката се обърна към синът си да тръгват веднага с колата към селото.Не бяха минали още две минути ,а те вече пресичаха двора от къщата към пътя. Беше лято и прозорците в стаята където работех бяха отворени. Така още преди да излязат от дворната врата се чу бръмчащ мотор на кола,която спря отвън.Чу се и отварянето на двете врати/на колата и дворната/.След това се започна разговор и така жената със синът си, и мъжът за вратите/от дошлата кола/влязоха в стаята.
Разбира се думите и бяха за това как дърводелецът си тръгнал,как я е оставил и как не знаела какво да прави,и че тъкмо тръгвала за близкото село за което и бе казано да издирва фирмата.През цялото време мълчах и наблюдавах развиващите се събития.А и какво друго можех да правя след като аз и бях препоръчал тръгналият си дърводелец.
- Това ли било?-каза човекът дошъл за вратите.-Спокойно,ако искаш ,аз имам познат,който се занимава точно с такъв бизнес и мога да му се обадя?
Дали иска? И още как.
Разговорът трая около две минути.След половин час майсторът /казваше се Христо/дойде ,а след още една седмица шкафовете и бяха готови и монтирани по най-добрия начин.
Не само това:
След три месеца Христо /с когото вече се познавахме/на самият мен даде идея за разположение на спално обзавеждане,изработи го и го монтира в готовата празна спалня,за която нямах нито идея,нито виждане как да бъде наредена.
Жената си остана същата до края на ремонта въпреки многото други Божий намеси,които не са описани тук,а и бяха сочени.
Безработният и син започна работа една седмица преди да приключа.

  Низ от случайности,или БЛАГОДАТ върху БЛАГОДАТ  ?
       Миналата година си купих една кожена каишка от Несебър,която закопчавах около китката си. Взех я с мисълта,че би могла да свърши добра работа,като стопира болката. За съжаление не се увиваше плътно и пристягащо.Тази година също бях в Несебър.Подарих каишката на един познат,който прояви интерес към нея и реших да си купя нова. Така и направих.Този път покупката се оказа много по-добра и полезна.Каишката се увиваше плътно,пристягаше пълно и аз се чувствах перфектно!След като се прибрахме от морето моя съсед ме покани да отида с него до Ст.Загора.Той караше такси и там трябваше да премине метеорологичен преглед.Съгласих се и след час пристигнахме до сградата ,от която той качи определената служителка.Трябваше да сляза и да го почакам около 5-10мин. докато се извърши прегледа. Беше много горещо! Седнах на стълбите.Свалих си чантичката  от рамото и каишката,която бе цялата мокра от стичащата се пот,и зачаках. След малко колата пристигна.Служителката слезе като се разговаряха ,че всичко е наред относно касовия апарат.Качих се в колата,а тя се заизкачва по стълбите и се прибра в сградата. Доволен и усмихнат съседа запали колата и потегли.Преди да излезем от обекта,който се намираше в оградена местност трябваше да се направи обратен завой.                                                                    - А -каза той докато завиваше-Тези цифри не трябва да са на дисплея.Незнам как да ги нулирам.Налага се отново да извикам жената.                                                                                            И така:Пак спряхме до стълбите.Съседа слезе,качи се по тях и влезе в сградата.След малко двамата дойдоха и жената набързо нулира апарата.Казахме си за втори път "Довиждане".Тя тръгна ,а аз се приготвих да затварям вратата,когато дочух гласът и:                 -Хей? А това да е на някой от вас?                                                                                                        Обърнах се.Служителката държеше в  ръката си каишката ми и бавно я полюшваше!                    Това,което почувствах е неописуемо!                                                                                                                                                         ------------------------                                                                                   Благодатта зависи  не от това,което ние сме направили за Бога,а от онова,което Той е направил за нас.                                                                                                                                                                                                        --------------------------
В този ден със съпругата ми решихме да се разходим.Денят бе чудесен,а ние свободни!            Речено-сторено.Когато пристигнахме на центъра се съгласихме да хапнем по една пица,а след това да пийнем по едно кафе в градинката намираща се точно срещу пицарията.Имаше около 4-5 маси и празни.Седнахме около едната и след2-3мин. с охота/най-вече аз/си хапвахме.Като приключихме,станахме и се запътихме към отсрещната градинка за кафето.   Отново дочух зад себе си гласът:                                                                                                            -Господине? Този GSM да е ваш?                                                                                                              Сервитьорката държеше в ръката си моят апарат,който бях купил преди 3 месеца.   Невероятно!Как го бях забравил? Можеше да не излезе в този момент.Можеше пък и да не се обади. Можеше,можеше.........                                                                                                                                                                           -------------------------------                                                                    Благодатта идва безвъзмездно при хора,които не са я заслужили,и аз съм един от тях.                                                                                                                                                                                                                                        ---------------------------------
Чаках един мой клиент пред работата му/работеше в магазин за компютри/да отидем за материали.Докато го чаках видях една кафе-машина,от тези уличните,и както вече, предполагам, се е разбрало,закопнях да изпия едно.Трябваше да пусна 30ст.,а имах само 25. Разбира се ,имах и левове.Съседния магазин бе книжарница и продавачката и бе отвън,седнала на столче.Приближих се и я попитах дали може да ми развали 2лв. понеже ми се иска да си взема едно кафе пък имам в монети само 25ст.                                                                -За съжаление не мога-каза тя-но попитайте в магазина за компютри.                                       "Ясно"-помислих си-и смирено зачаках клиента. След малко момчето излезе.Качихме се в колата и потеглихме за материалите.Не знаех от къде /от кой магазин/ мисли да ги вземе затова го попитах.                                                                                                                                         -Ами от склада на "Нова Ф"-отговори                                                                                                        Страхотно!Зарадвах се в себе си.В този склад има същата кафе-машина,но там кафето е безплатно за всички клиенти.                                                                                                                           Е,не съм чак толкова пристрастен към него /кафето/                                                                                                                 ------------------------------------------                                               
          Благодатта е навсякъде точно като очилата,които не забелязваме,защото гледаме през тях.
                                                -----------------------------------------

     - Харесах един спот за банята.Ако искаш ела да ти го покажа-казах на жена ми.Тя се съгласи и тръгнахме.                                                                                                                                   По пътя към магазина си мислех "След като го разгледаме/спота/,по надолу на улицата има едно приятно кафене.Може да отседнем там за малко"  Така наближавахме кръстовището,а там на стопа спрял с таксито нашия съсед-Пешо.  Много си го обичаме и с радост му "метнахме" ръце за поздрав отдалеч.А той спрял на СТОП-а и не тръгва.Наближихме.                  -Хайде ,качвайте се . Ще ви черпя по едно кафе.                                                                          Ето затова си го обичаме така!
                                                    -------------------------------------

Телефона зазвъня.Вдигнах.Беше Пешо-съседа пак.                                                                                -Митак, връщам се от София,а ключовете ми ги няма:-беше притеснен и говореше напрегнато и нервно.Бе в Медицинска Академия за 2дни заради бъбреците си.Имаше камъни .                                                                                                                                                             -Чудя се къде са!Ти да си ги виждал някъде по входа паднали,или да са на вратата на апартамента?                                                                                                                                                   Тъкмо бях се приготвил да излизам,а той живее точно срещу нас.                                                  -Не съм-отговорих-но ей сега ще погледна.   В този миг отворих нашата врата и погледнах към неговата.Ключовете/а те не бяха малко/висяха на патрона на вратата му-забравени от два дена.
                                            --------------------------------------------
         "Има още и много други дела,които извърши Исус,но ако се напишеха едно по едно,струва ми се,че цял ИНТЕРНЕТ няма да побере написаното."   Йоан 21:25                               "А това бе написано ,за да повярвате,че Исус е Христос,Божият Син,и като вярвате ,да имате живот в Неговото име"  Йоан 20:31

                                                                                                            

Искам да напиша малко за огорчението,силната раздразнителност и предателството. Защо за тях ли?Защото познавам силата им и техните резултати.                                                                        Преди години извиках мой съсед, с когото да работим заедно в София.Работата бе мащабна.Заплащането -също.Тогава все още не бях познат на обществеността в Казанлък /градът,в който сега живея и работя/с дейността си ,а той бе /както се досещате-практикуваше същият вид дейност/                                                                                                             И така -заработихме заедно в столицата.През този период съседът ми ме увещаваше и обещаваше,че когато завършим обекта и се приберем в Казанлък,ще работим там заедно,понеже го познавали много хора и му предлагали обекти.Тъй като уповавах силно на Бога не приех на сериозно думите му.Не ги приех до толкова до колкото жаден човек не приема подадената му чаша с вода.                                                                                                               Както и да е .Приключихме работата в София и се прибрахме в Казанлък.Дните се заизнизваха,спестяванията привършваха,а обект не се появяваше.Молих се !Пусках и раздавах визитки.Правех това,което мислих,че трябва! Не и не.Съседът не се обаждаше.        Една сутрин през тези дни се случи така ,че бях до прозореца и гледах навън,когато видях моя съсед как излиза от входната врата на блока и нарамил торбичката с инструментите да отива към работния си адрес.  Това ,за което пиша се настани с пълна сила в мен подобно на големия брат в притчата на Христос от Лука 15:11. Подобно на това,което изпитват много други хора. Силно ОГОРЧЕНИЕ. Какво трябваше да направя?Христос казва какво:-"..защото ,ако вие не простите на човеците прегрешенията им,то и вашият Отец няма да прости вашите"Мат.6:15- Сещам се за една история,която добре онагледява тази истина:                       Когато се оказало,че 14ет годишната дъщеря на на Уанда от Тексас няма да бъде избрана в състава на местните мажоретки,Уанда се вбесила.И решила да се захване сама. Уговорила наемник,който да убие майката на главната съперничка на дъщеря и ,като се надявала,че това ще разстрои момичето и така собствената и дъщеря ще влезе в състава.      До такива неща води огорчението.Ще ви накара да изгорите цялата къща ,за да убиете мишката.   Ето още една история:                                                                                                              Мис Хавършам от романа на Дикенс"Големите надежди" е зарязана от годеника си точно преди сватбата.Страхотно ОГОРЧЕНИЕ!!Какво прави тя? Затваря се у дома,хлопва капаците на всички прозорци и спира стрелките на всички часовници.Оставя сватбената торта да събира паяжини и продължава да носи сватбената си рокля,докато накрая по прегърбеното и тяло не остават само жалки жълти дрипи.Разбитото и сърце погубва целият и живот.                                                                                                                                                             и   "..молете се за тези,които ви правят пакост"Лука 6:28    Страхотни указания!                         Звучаха ми така,както би звучало в ушите на 5 годишно момче изискване да пробяга 100метра за 5секунди. Невъзможно. С огорчението, обаче,не беше така. За него всичко бе възможно.Бе възможно да започна да хленча,да се оплаквам,да се сърдя,да се цупя,да обвинявам.Ден след ден.Да се хваля,как аз спазвах правилата честно.Как никой не си спомня за мен.Сърдит.Обвиняващ.Надут. Паднах в тъмната яма.Преживяната болка.Очевидното предателство.Наистина-можех да напиша цяла книга за това,как съм отхвърлен,непризнат,незначим,забравен,изоставен и т.н. Да.Тогава се чувствах толкова зле!  Защо се постъпва така с мен?Ревност,завист,омраза,гняв....... Има ли избавление?                             Сега-от позицията на изминалото време и израстването ми в ПОЗНАВАНЕТО на Бога знам,че има. И то е в Неговата осъзната любов към мен  "Синко,ти си винаги с Мен и всичко Мое е твое"Лука 15:31   Знам,че аз не можах да се издигна над раните си.Но също така вече знам ,че Той може да направи това чрез мен.Разбира се-ако му се позволи.                                     Наистина-на Неговото празненство /в Неговото Царство/не се допускат сърдитковци и то поради простата причина,че сръдльото не може да Му се наслаждава.