СПАСЕНИЕТО.                                                                                                                                 Изведнъж се озовах на земята. С ритници и удари върху мен,се затъркалях по стълбите. Беше нощ. Черна нощ. От шест години живеехме с жена ми на квартира. Тази нощ бях на дискотека(какво ли правех там?) Стана два часът и учтиво ни помолиха да си тръгнем защото вече дискотеката се затваряла. Бях си пийнал повече и възразих. Не само възразих,но започнах да си придавам и важност. Само че че това не попречи на охранителите. Като се намерих на пътя до стълбите,се изправих,но не можех да ходя и едвам дишах. Оказа се,че десния ми крак занася свободно от глезена. В същото време съзрях едно такси,което бе спряло до дискотеката. Закуцуках към него и замолих шофьора да ме закара до болницата. Но млад мъж и жена го бяха наели. Както молех шофьора,мъжът дойде и започна да ме налага с пестници . Скоро си бях правил един зъб и си криех най-вече лицето. Оттеглих се настрани и започнах да подскачам между сергийте на намиращия се там пазар. Запътих се към главната улица,но уви! Не можах да премина и 20 метра,когато паднах на земята. Започнах да лазя. Едвам дишах! Така,лазейки,достигнах улицата! Не знаех какво става. Имах чувството,че умирах! Пролазих на асфалта! В същия момент в далечината съзрях светлина. Бяха светещите фарове на кола,която наближаваше. Тогава не знаех нищо за Бога. Бях неспасен и напълно в греха и светския живот! Колата приближи и спря. Беше малко такси. От нея излезе младо момче,което ми помогна и ме вкара вътре. След това потегли към Бърза Помощ,където установиха,че кракът ми е счупен от глезена и имам счупено ребро. Беше събота срещу неделя. Казаха ми в понеделник да отида в поликлиниката за да гипсират крака. Като излязох от кабинета,момчето с таксито ме чакаше. Качи ме отново и ме закара до нас. Не ми взе нито една стотинка. Така и не разбрах кой е. Но сега знам ,че Бог е изпратил Ангела си ЗА мен! Как искам да мога да му благодаря(на това момче)?! Заредиха се дълги и тежки дни,изпълнени със страхова невроза и безпомощно състояние. И отгоре на всичко на втория ден от случилото се (понеделник),когато жена ми след работа е минала да плати наема и казали,че ни дават срок от три месеца да напуснем квартирата. Дъщеря им се връщала от чужбина и щяла да се настани там. Бях в безизходица! Нито можех да мръдна и едвам дишах ,а камо ли да се местя на друго място. Тогава НЕ ЗНАЕХ писаното в книгата на живота,че " Никакво изпитание не ви е постигнало освен това,което може да носи човек:но верен е Бог,Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече,отколкото ви е силата,а заедно с изпитанието ще даде и изходен път,така че да можете да го издържите (изпитанието)"1во Коринтяни 10:13 Беше 08.02.1997год. Така се минаха към 25 дена,когато майка ми(колко е прекрасно да имаш майка!!) ми предложи да отида при нея в София. Там биха ми обърнали внимание на крака и можех да отида на скенер за главата. Чувството на замаяност и страх ме измъчваше страшно! Бях свалил гипса но все още не си стъпвах на крака. Ходех с патерици. Така заминах за София,а един месец от ултиматома (да напуснем квартирата) бе отминал. Започнах да ходя на масажи на кракът. И на скенер ме прегледаха. Оказа се,че няма проблеми,но това състояние,което аз си мислех,че е от главата, ме измъчваше невероятно много. Сънувах кошмари!! Едва живеех! Пиех какви ли не лекарства след което ходех като сомнамбул,докато един ден майка ми предложи да се обади на познат от нея постор(който извършил погребението на сестрата на баба ми), и че Бог може да помогне. Не знаех просто кой може да помогне! Съгласих се. Седях на леглото,когато тя започна разговора по телефона с пастора. В същия момент почувствах как някаква сила извън моята се влива(нахлува) в мен. Премина от главата през цялото ми тяло. Изправих се на крака без патериците и започнах да ходя и да стъпвам уверено и твърдо като "нов човек". Ходех и плачех! Не знаех какво става. Това продължи през цялото време докато тя разговаряше по телефона. На другия ден пастора ни взе с колата и на църква. За пръв път влизах в такова място. По време на службата и плоповедта,в главата ми (по-точно-психичното състояние) всичко се изчистваше. Чувствах се спокоен,уравновесен и в мир,докато не излезех от нея(от църквата). Тогава отново ме налягаше ужаса! Така започнах да посещавам тази църква в следващите три среди и недели,докато една нощ се събудих към 2ч. и чух глас в себе си да заповядва-"Казвай:Слава на Бога,Казвай Слава на Бога." Устата ми сама започна да изговаря(без никакво усилие от моя страна) "Слава на Бога,Слава на Бога!" Оттогава започнах да търся избавление и помощ от Него. А два месеца от ултиматома отминаха. Трябваше да се прибирам в Казанлък и каквото стане! . В деня преди заминаването,когато си подготвях багажа,майка ми влезе в стаята. Пресегна ръката си към мен и каза:"- Вземи това. Мисля ,че ще ти свърши добра работа." В СВОЯТА МИЛА,НЕЗАБРАВИМА,МИЛОСТИВА И ВЕЧНА РЪКА ТЯ ДЪРЖЕШЕ 13000 долара! БЛАГОДАРЯ ТИ МИЛА МАМО! ДАНО ДА СИ МИ ПРОСТИЛА ЗА ВСИЧКО! ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА СЕ ВИДИМ ТАМ ГОРЕ И ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО,КАКТО ТУК НЕ МОЖАХМЕ! Божията Благодат е невероятна!! Благодаря за Неговата милост към мен,която излива непроменливо и независимо от житейските фактори! НАИСТИНА - ТОЙ Е ЛЮБОВ!!