Искам да напиша малко за огорчението,силната раздразнителност и предателството. Защо за тях ли?Защото познавам силата им и техните резултати.                                                                        Преди години извиках мой съсед, с когото да работим заедно в София.Работата бе мащабна.Заплащането -също.Тогава все още не бях познат на обществеността в Казанлък /градът,в който сега живея и работя/с дейността си ,а той бе /както се досещате-практикуваше същият вид дейност/                                                                                                             И така -заработихме заедно в столицата.През този период съседът ми ме увещаваше и обещаваше,че когато завършим обекта и се приберем в Казанлък,ще работим там заедно,понеже го познавали много хора и му предлагали обекти.Тъй като уповавах силно на Бога не приех на сериозно думите му.Не ги приех до толкова до колкото жаден човек не приема подадената му чаша с вода.                                                                                                               Както и да е .Приключихме работата в София и се прибрахме в Казанлък.Дните се заизнизваха,спестяванията привършваха,а обект не се появяваше.Молих се !Пусках и раздавах визитки.Правех това,което мислих,че трябва! Не и не.Съседът не се обаждаше.        Една сутрин през тези дни се случи така ,че бях до прозореца и гледах навън,когато видях моя съсед как излиза от входната врата на блока и нарамил торбичката с инструментите да отива към работния си адрес.  Това ,за което пиша се настани с пълна сила в мен подобно на големия брат в притчата на Христос от Лука 15:11. Подобно на това,което изпитват много други хора. Силно ОГОРЧЕНИЕ. Какво трябваше да направя?Христос казва какво:-"..защото ,ако вие не простите на човеците прегрешенията им,то и вашият Отец няма да прости вашите"Мат.6:15- Сещам се за една история,която добре онагледява тази истина:                       Когато се оказало,че 14ет годишната дъщеря на на Уанда от Тексас няма да бъде избрана в състава на местните мажоретки,Уанда се вбесила.И решила да се захване сама. Уговорила наемник,който да убие майката на главната съперничка на дъщеря и ,като се надявала,че това ще разстрои момичето и така собствената и дъщеря ще влезе в състава.      До такива неща води огорчението.Ще ви накара да изгорите цялата къща ,за да убиете мишката.   Ето още една история:                                                                                                              Мис Хавършам от романа на Дикенс"Големите надежди" е зарязана от годеника си точно преди сватбата.Страхотно ОГОРЧЕНИЕ!!Какво прави тя? Затваря се у дома,хлопва капаците на всички прозорци и спира стрелките на всички часовници.Оставя сватбената торта да събира паяжини и продължава да носи сватбената си рокля,докато накрая по прегърбеното и тяло не остават само жалки жълти дрипи.Разбитото и сърце погубва целият и живот.                                                                                                                                                             и   "..молете се за тези,които ви правят пакост"Лука 6:28    Страхотни указания!                         Звучаха ми така,както би звучало в ушите на 5 годишно момче изискване да пробяга 100метра за 5секунди. Невъзможно. С огорчението, обаче,не беше така. За него всичко бе възможно.Бе възможно да започна да хленча,да се оплаквам,да се сърдя,да се цупя,да обвинявам.Ден след ден.Да се хваля,как аз спазвах правилата честно.Как никой не си спомня за мен.Сърдит.Обвиняващ.Надут. Паднах в тъмната яма.Преживяната болка.Очевидното предателство.Наистина-можех да напиша цяла книга за това,как съм отхвърлен,непризнат,незначим,забравен,изоставен и т.н. Да.Тогава се чувствах толкова зле!  Защо се постъпва така с мен?Ревност,завист,омраза,гняв....... Има ли избавление?                             Сега-от позицията на изминалото време и израстването ми в ПОЗНАВАНЕТО на Бога знам,че има. И то е в Неговата осъзната любов към мен  "Синко,ти си винаги с Мен и всичко Мое е твое"Лука 15:31   Знам,че аз не можах да се издигна над раните си.Но също така вече знам ,че Той може да направи това чрез мен.Разбира се-ако му се позволи.                                     Наистина-на Неговото празненство /в Неговото Царство/не се допускат сърдитковци и то поради простата причина,че сръдльото не може да Му се наслаждава.