Божията победа над житейските ни трудности

За Бога нашите проблеми изглеждат както някоя вейка пред слон.Но ние се тревожим. Трудностите в ежедневието ,които ни приличат на огромни гиганти за Него са все едно пъстърва да се изпречи пред мечка стръвница,или трабанче да застане на пътя на ТИР.Но ние се безпокоим.И това е нормално.Всъщност нормално е тогава,когато човек не познава Бога.И не е нормално тогава,когато Го познава.Дали познаваме Бога?Какъв е Той?Какви са Неговите действия?За нас ли са ? Или са против нас?Исус Христос ни казва,че познаването на Бога всъщност е вечен живот "А това е вечен живот;да познаят Теб,единствения истинен Бог и Исус Христос,Когото си изпратил"-Йоан 17:3 . Но как да Го познаем? Най-добрият начин е като отидем при Исус Христос "Ако познавахте Мен,бихте познали и Моя Отец.Отсега нататък Го познавате и сте Го видели." Йоан 14:7 .
Как ще разберем,че морето е солено,ако никога не сме ходили на море? Как ще усетим сладоста на крушата,ако никога не сме я опитвали? Или как ще разберем същноста на нещо,когато никога не сме протягали ръка към него?
А Библията ни казва,че същноста на Бога е Любов "Бог Е Любов" 1Йоан 4:16,и че Той е Благ "Вкусете и вижте,че Господ е благ;Блажен онзи човек,който УПОВАВА на Него" Пс.34:8.
Вместо да се тревожим,безпокоим,или притесняваме нека се молим.Вместо да гледаме напред със страх и неувереност,нека да гледаме към Бога чрез вяра,понеже както чрез устата водата и храната навлизат в стомаха,така и вярата /както е устата/ е входът за навлизането на Божийте благословения за нас и върху нас в живота.
И нека знаем ,че "Исус Христос е същият вчера,днес и до века"Евреи 13:8.
Т.е. Бог не се променя.Това,което е правил,пак прави и ще прави.Или,ако вчера сте могли да платите сметките си ,днес също ще можете,утре също.И разликата между човек непознаващ Бога и човек познаващ Го е в състоянието на техния "вътрешен човек",или сърце,или душевност.В тяхната житейска нагласа.Първият ще бъде напрегнат и тревожен-оплакващ се .
Вторият ще бъде уверен ,в мир-радващ се.
Когато малкото овчарче Давид се изправя пред огромния Голиат,той не си заравя главата в земята,нито е побягнал уплашен от големия проблем пред него.Вместо това се вглежда в Божията сила и закрила ДОКАЗАЛА СЕ В ЖИВОТА МУ "А Давид каза на Саул:Слугата ти пасеше овцете на баща си ,и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,аз го подгонвах и го нападах,и отървавах грабнатото от устата му.А когато се нахвърляше върху мен,хващах го за брадата,поразявах го и го убивах. Слугата ти е убивал лъв,и мечка .Този необрязан филистимец ще бъде като един от тях,понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.Давид каза още: ГОСПОД,КОЙТО МЕ ОТЪРВА ОТ ЛАПАТА НА ЛЪВ И ОТ ЛАПАТА НА МЕЧКА,ЩЕ МЕ ОТЪРВЕ ОТ ЛАПАТА НА ТОЗИ ФИЛИСТИМЕЦ......."1Царе 17:34-37
От какво се притеснявате ?Безпокои ли ви нещо,което ви се струва непреодолимо? Тогава си припомнете "лъва и мечката" /и сметката/.Не поглеждайте напред със смущение,страх,или отчаяние.Погледнете назад с възхищение.Доказателството за Божията сила е в миналото ви. Забравливоста води до страхове,а добрата памет произвежда силно сърце.