вторник, 15 май 2012 г.

                                                      НЕ ПОМНИТЕ ЛИ?
От няколко месеца бях с нарушено зрение.Очевидно,че беше дошло времето да слагам очила за близко виждане.Нося такива ,с които добре виждам надалеч,но и там виждането бе нарушено.Чувствах се дискомфортно,неуравновесено и замаяно.При среща с аптекаря от улицата ни/за него вече съм писал/,той ми препоръча да съм отишъл в Ст.Загора,където имало добри очни лекари.И не само това.Самия той пое ангажимента следващата седмица да вземе час/защото знаеше клиниката там/за по-следващата и да отидем заедно.Заредиха се дни на очакване.Почти следващата седмица си отмина.Беше вече четвъртък.А аз все се чудих какво ли е станало.Дали е взел час?Ако е взел,защо не се обажда?Да не би пък да е забравил?Лутах се в светлината и чаках.Все пак ,накрая реших,ако не се обади,да отида на очен лекар при някого в Казанлък.Помолих се на Бога да бъде според Неговата воля,като отново се смили над мен, и излязох с един приятел в града.На връщане трябваше да минем по улицата ,на която се намираше Аптеката.От навлизането в улицата ,до Аптеката,имаше около 30метра.Беше вече обед-около 13:00ч.Докато вървях ,започнах да си мисля: "Сега ще мина покрай Аптеката,но в този час едва ли ще срещна,или видя аптекаря.Обикновено по обяд той си почива и го няма:а как ми се иска да се срещнем!Поне да разбера дали има някакви резултати.............." Бях потънал в мисли и дори не забелязах идващата кола,която спря до мен.Прозореца се отвори и чух глас:        -Митко здравей!-в колата беше аптекаря. -Да знаеш,че съм взел час за вторник.Тръгваме към 14:00ч.  Успях да му благодаря,но гледах и не вярвах на очите и ушите си.Как се случи това?Как  точно в този момент,в който бях на улицата,той се озова с колата си пред мен?Имаше само 30метра и го подминавахме! Но в този ден,час и миг Бог бе наредил това да се случи. Христос каза на Своите ученици "Като имате очи,не виждате ли?И като имате уши ,не чувате ли?И  НЕ ПОМНИТЕ ЛИ?"-Марк 8:18 НЕ ПОМНИТЕ ЛИ КАКВО НАПРАВИХ?-пита ТОЙ.  Тогава взе да пита и мен:-"Защо се учудваш на това? НЕ ПОМНИШ ЛИ какво направих ,когато не знаеше как да качиш тръбите в колата?НЕ ПОМНИШ ЛИ какво направих за да не си изгубиш GSM-a и каишката?НЕ ПОМНИШ ЛИ какво направих за да живееш сега в свой дом?НЕ ПОМНИШ ЛИ какво направих за да не останеш на пътя?НЕ ПОМНИШ ЛИ какво направих,когато се чудеше как да качиш бойлера?-/за всичко това съм писал/ НЕ ПОМНИШ ЛИ КАКВО НАПРАВИХ.........НЕ ПОМНИШ ЛИ? НЕ ПОМНИШ ЛИ?"    Бях съкрушен! Съкрушен от Неговата любов и грижа към мен! А Той продължи да ме пита:-" Ако дъщеря ти ,или синът ти,ти поискат хляб,ще им дадеш ли камъни?Ако ти поискат риба,ще им дадеш ли змий?" Отговорих:-Не. Тогава отговори:"Щом ти знаеш да даваш добри неща на децата си,то колко повече твоя Баща ,Който е на небето ,ще ти даде добри неща,когато искаш от Него.Повярвай в това.Повярвай,че твоя Баща не се променя.Повярвай в Неговата обич към теб.Вярвай в това и не се страхувай."Не знаех какво да сторя,освен да Му благодаря!Да Му благодаря от цялото си сърце и душа!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар