ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ,МОЙ ИЗБОР ЗА СПАСЕНИЕ,ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ?

Бях взел от магазина 4 броя полипропиленови тръби дълги 4 метра и сега стоях в недоумение до колата,като се чудех по какъв начин да ги настаня вътре.Преди 39години-бях 4ри годишен- също стоях в недоумение .Този път не пред колата ,а над едно самосвалче.Беше пропаднало между релсите и колелцата се бяха заклещили.Когато човек е "малък"не вижда нищо друго освен обекта на своето удоволетворение.Бях хванал здраво връвта и дърпах с всичка сила,но то така и не помръдваше.Това беше преди много години,ала има неща ,които остават ясни в паметта.Тогава живеех в София-в блокче намиращо се между линий за товарни вагони и двата коловоза по които отиваха и идваха влаковете София-Бургас и Бургас-София.Пресичах по дървената пътека от гаричката към блокчето ни ,когато самосвалчето пропадна между дървото и релсата на коловоза по който влаковете идваха от Бургас. Но сега стоях пред колата.Страхотна е!!Пълен автоматик! Защо ли?Ами печеля достатъчно много за да си позволя такава-Крайслер:Додж-Спирит! Това е шега разбира се. Преди да я взема карах едно Нисанче.От малките."Микра"-с две врати.Поради многото му повреди,обаче,реших да го дам за скраб и така останах без превозно средство.Казах си ,че не ми трябва такова.По-добре да си нося инструментите на ръка и да използвам краката си,отколкото да бъда слуга на счупени коли.Както си казах така и стана.Година и половина се справях по този начин.Понякога-пеша,понякога с автобуси,друг път някой услужлив клиент предлагаше помоща си. Но Бог явно не бе решил да се продължава така.Намирах се на улицата ,когато GSM-a зазвъня.Вдигнах.Беше брат ми. -А бе брат-каза той-Ти нали знаеш,че имам много коли?Така беше.И още е така.Той е бизнесмен и в това отношение бе прав. -Да.Знам-отговорих. -Е ,решихме със съпругата си да ти подарим една. Така взех колата.Божията кола! Интересно какви неща се случват! Та,чудех се как да вкарам дългите тръби,когато зад мен се чу глас: -Митак-Какво си се замислил? Обърнах се и видях човека.Беше бивш клиент.Обясних защо се суетя. Посъветва ме да спусна задната облегалка на седалката и така през багажника да вкарам тръбите.Проблемът ми беше ,че нямах ключ за нея /облегалката/,понеже имаше ключалки. Не ми беше даден такъв.Колко съм глупав! -Ключът, с който запалваш също става и за там. Не знаех.Но проблемът бе решен.Каква благодат!Благодат навреме! Сега сигурно се питате за самосвалчето.Спомням си как дърпах,но не се оглеждах.А влакът идвал.И тогава също чух глас: - Миткоооо.Бягай.Влакът идва. Влакът идвал.Изобщо не ме интересува.Този самосвал ще излезе ,каквото ще да става. И така,както се опитвах да си изтегля играчката,усетих двете ръце,които ме сграбчиха. В следващия момент бях вече на перона обърнат към самосвалчето,което се премяташе под железните колелета на преминаващия влак. И до днес помня името му. Казваше се Данчо и бе милиционер/както се наричаха полицаите тогава/Човек,рискувал живота си за да спаси едно детенце. Да.Сега познавам и друг Човек,Който не е рискувал живота си заради мен.Казва се Исус Христос.От Назарет е.Той не е рискувал живота Си. Той е отдал живота Си за мен. Вярвам,че и за теб го е направил!!