Плоча-монумент

(И Господ каза на Аврам-Излез от земята си,от рода и от бащиния си дом,и иди в земята ,която ще ти покажа!......С вяра Авраам ,когато беше  повикан да излезе и да отиде на едно място,което щеше да получи в наследство ,послуша и излезе,без да знае къде отива.) Беше 12 V 2014год.когато към обед звънна телефона.Вдигнах.Обаждаше се г-жа Добрева.Познавах я много добре като учителка в математическата гимназия.Ремонтирал съм почти целия и апартамент,както и апартамента на родителите и .Пак ме търсеше за подобна услуга: Митко-започна тя-имаме в училището нужда,някой да свърши една услуга,а именно да монтира плоча-монумент с лика на Никола Обрешков на фасадата на сградата.Но трябва да знаеш,че плочата е много тежка и сградата ни е санирана.....Докато ми съобщаваше информацията вече бях наясно,че аз самият нямаше да мога да свърша тази работа.Нямах скеле,нито вишка,които сигурно биха били нужни за монтажа на тази плоча.Така че отказах като дадох телефона на една фирма,която бях сигурен,че ще може да свърши това.Тя ми благодари и разговора приключи.Започнах да се чудя и запитвам дали това обаждане не бе призив от Бога към мен,но бързо си отговорих,че просто не бе в моите способности и възможности.Само че не знаех Божият отговор.А той започна малко след това.Към 16:30 се прибра синът ми и когато му разказах за обаждането,и че съм дал работата да я свърши фирма,той ме смъмри как преди това не съм изговорил нещата с него,и че сигурно бихме се справили някак си .Но всичко явно бе отминало.Само не за Бога.Към 18:00ч нещо ме подтикна да се обадя на г-жа Добрева за да разбера дали всичко е наред,когато чух с изумление ,че са обещали да и се обадят по-късно,но все още никой не е звънял.Дали това беше вторият отговор на Бога?Не знаех и все още не проумявях,но и казах да изчака още,и ако никой не се обади,аз ще дойда следващия ден в училището.Минаха още към два часа и пак звъннах.Пак нищо и никой.Тогава обещах да отида аз.Честно казано вече не ме интересуваше дали ще се справя.Просто щях да отида пък каквото стане.Към 21:30 все пак отново започнах да мисля и реших да се обадя на един приятел-санировач.Може би той щеше да ми помогне.Тогава дойде третия отговор.Никой не вдигаше джиесема .Беше направо невероятно!Зазвънях на познат ,който ми бе предоставил преди време скеле.Четвърти отговор.Никой не вдигаше джиесема.Това не може да бъде-си казах!-Боже искаш аз сам ли да отида наистина? Добре.Мина ноща.На другия ден в уречения час 8:45 бях пред дирекцията в училището ,където с г-жа Добрева влязохме при директора.И дойде петия отговор.Той/директора/ каза,че плочата няма да се монтира на фасадата отвън,понеже имало някакъв проблем с общината,а вътре до стълбището,на височината на моят ръст,където нямаше санировка и позицията бе превъзходна!!Всичко приключи за един час.Взех необходимите дюбели и инструменти.Пробих дупките без дори и стълба да е нужна .Служител от училището предложи да помогне за пренасянето и поставянето на плочата ,която не бе кой-знае колко тежка.После синът ми намери и фактурата,която трябваше да удостовери дейността и така Бог отново доказа Себе Си.