Отново за "Слънцето","Луната" и "звездите".

След като видхме сънят на Йосиф за Слънцето ,Луната и звездите,и научихме начина на тълкувание от Яков /или по-точно,от Самия Бог/нека сега да отидем в Новия Завет и да видим какво казват Слънцето ,Луната и звездите там. В Матей 24:29-30 четем "А веднага след скръбтта на онези дни Слънцето ще потъмнее,Луната няма да даде светлината си,звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят......." Библията казва ,че след като "голямата скръб" свърши Слънцето ще потъмнее,Луната ще спре да свети и звездите ще падат от небето.Идва въпросът:След като такъв тип катастрофални събития никога не са се случвали ,предстои ли да се случат на земята? Сега да отговорим: Всъщност дали не са се случвали?Ще кажа ,че тези събития са в хармония с изразния език на пророчествата от Стария Завет.Има примери в Стария Завет,когато на даден пророк е било давано слово на осъждение над определена нация.В хода на пророчеството били използвани изразни средства,подобни на гореспоменатите.Например Исая пророкува за предстоящ съд върху Вавилон в Исая 13:10 и го формулира така: "..защото небесните звезди и съзвездия няма да дадат светлината си:слънцето ще потъмнее при изгрева си и луната няма да сияе със светлината си." Изразните средства ,които Исая използва ,произнасяйки осъждението,пресъздават картината на разпадаща се вселена.Звездите,слънцето и луната нямаше да излъчват никаква светлина.Беше ли осъден народът на Вавилон в съответствие с библейското пророчество? ДА.Бог погуби този народ точно както каза пророкът.Звездите и слънцето буквално ли спряха да светят?Не,те все още са на небето и извършват божествено определените си задачи.Светлината на Вавилон наистина угасна,народът загина и това беше смисълът да се употреби метафоричен език на описание.В друг случай Исая се готви да произнесе осъждение върху Едом.Ето:"Цялото небесно множество ще се разложи и небето ще се свие като свитък:и цялото му множество ще падне,както пада лист от лоза и като паднал лист от смокиня"Исая 34:4.Той заявява ,че небесата щяха да изтлеят и да се свият като свитък.Точно както в словото срещу Вавилон,и тук пророкът използва метафоричен език,за да произнесе Божието осъждение.С употребата на такъв език се предава идеята,че този народ щеше да изгуби своята сила и влияние.Неговата светлина в света щеше да угасне.Употребата на такъв поетичен език се вижда и на други места в Библията.Когато се върнем в Новия Завет не би трябвало да се изненадваме,че Христос в ролята си на пророк използва същия тип образи,за да заяви наближаващото унищожение на Йерусалим.Мнозинството израелтяни отхвърлиха Исус Христос и изгубиха своите заветни взаимоотношения с Бог.Светлината на Израил всред останалите народи щеше да угасне .Виждаме как това се случва след разрушението на Йерусалим през 70г.сл.Хр.Божествено отредения катаклизъм през 70год.сл.Хр.разкрива,че Исус е отнел Царството от Израил и го е дал на Църквата:запустяването на стария храм е било последният белег за това ,че Бог го е напуснал и вече обитава в нов храм,Църквата