петък, 20 юли 2012 г.

               ДЕФОРМИРАНО  ЛИЦЕ
Преди време събитията около мен се развиваха така,че нямах възможност да се сдобия с документ удостоверяващ минат технически преглед на колата,нито застраховка "Гражданска отговорност".Но през този период я карах.Карах я със страх да не попадна на полицаи,които да ме спрат.Избягвах главните улици,където евентуално можеха да чакат.Криех се ,като минавах по глухите малки улички.                                                                                                               Един ден синът ми се прибра с припечелена сума пари в джоба.Желанието му бе да отидем до "Кауфланд"и да напазарува за вкъщи.                                                                                                           -Нямам документи-казах-ако ни спрат ще стане лошо.                                                                        -Магазинът е наблизо-отговори-едва ли би се случило.                                                                      -Добре.Да отидем-съгласих се,като се чудих дали изобщо да взимам останалите си документи. В крайна сметка ги взех и тръгнахме.На кръстовището червеният сфетофар ме спря.На зелено продължих на дясно,когато след завоя видях стопиращата фигура на полицая.Спрях.Толкова се притесних,че забравих изобщо да съм взел някакви документи.Единият от полицаите/бяха двама/се представи и познайте какво поиска?Да.Точно това ,което нямах.И понеже вече си мислих и бях изключил,че изобщо съм взел нещо,казах,че отиваме до "Кауфланд"само и се връщаме.Затова не съм ги взел.Синът ми седеше на седалката до мен.Полицаят взе да се кара и разпореди той/синът/веднага да слезе,да отиде до нас и да вземе документите,а аз трябваше да чакам.И така:Христо слезе ,пресече пътя и спря едно такси. Бях толкова уплашен,разтревожен,изненадано стреснат......Питам се"дали Бог се е изненадал от това,което сторих"Но сега знам,че не се е.Със Своето познание за моя несъвършен живот Бог отдавна е подписал Своя завет.С мен.С моето "деформирано лице".Как е възможно това?!Той да обича мен.Човека в канавката.Напълно провалилия се.Пропаднал.Изгубен.Заблуден...Сещам се за една жена,която мозъчна операция в миналото я оставя без един от лицевите и нерви.В резултат тя гледа  към света с постоянно изкривена уста и усмивка.След операцията тя се запознала с любовта на своя живот.Казва за него следното:"Той не вижда нищо странно или грозно в мен.Никога,абсолютно никога,дори в миг на гняв той не си е позволявал негативен коментар,или дори шега за външния ми вид.Никога не ме е и виждал по друг начин.Когато аз се оглеждам в огледалото виждам деформирано лице.Съпругът ми обаче вижда красота". Виждате ли какво прави съвършената любов?Тя унищожава притеснението,че човек може да бъде осъден. "Можем без страх да посрещнем деня на съда,защото в този свят сме като Христос" 1Йоан 4:17                Този съден ден не е някаква измислица.За себе си знам,че съдът настъпва след физическата смърт и че се случва и през историята в живота.Но когато настъпи Божия съд ,там богатството не играе роля.Физическата красота няма стойност.Човешката слава не се котира.Единственото,което е от жизнено значение е Христос.Поне така твърди Библията.А ако тя е мерило и критерий  за истината на живота ,както е /НАЛИ СМЕ ХРИСТИЯНИ-ХРИСТИЯНСКИ НАРОД/трябва да се замислим.Хората ,които сега Го огхвърлят ще имат големи проблеми тогава-Матей 25:31-46                                                             Обаче хората,които сега Го приемат нямат повод за тревога "Имаме дръзновение в съдния ден ,защото както е Той ,така сме и ние в света"1Йоан 4:17                                                              Бог вижда християнина така,както вижда Христос.От Негова гледна точка ние сме безгрешни и съвършени .Безгрешния не се бои от съдебно дело.А дали Исус се страхува от смъртта?Абсурд.Все едно рибата да се страхува от водата,или птицата от въздуха.Тогава християнина трябва ли да се страхува от провал? Друг превод казва"Нашата позиция в света е идентична с тази на Христос"-17ст.    Научих се да не се притеснявам за моето минало/нито вие в Христос го правете/-дали Той ще го научи.Той вече го познава.Научих се да не треперя от страх да не би да Го разочаровам в бъдеще.Той знае дори точно в кой момент от живота ми ще го сторя .Със съвършеното Си познание за миналото ми /ви/и съвършен поглед към бъдещето ми /ви/,Той ме /ви/ обича.НЕЗАВИСИМО от двете.Съвършената любов се справя със страха от осъждението.А изрядното шофиране помага срещу страха от крайпътните полицаи.                                                                                            О да!Полицаите и попадналия в клопката на незаконноста аз!Седях в колата и гледах как синът ми пресяга да отвори вратата на таксито,когато изведнъж се отказа и се запъти към полицаите отзад."Само да не им предлага пари,че тогава наистина я загазихме"-си мислих. Не се обръщах.Гледах напред в нищото напълно изтощен емоционално ,когато вратата отпред се отвори и Ицо седна в колата.                                                                                      -Тръгвай -каза той-всичко е наред.     Нищо не разбирах.В същия момент главата на полицая се показа в отвора на моето стъкло: - Тръгвай.Този път ти се размина ,но повече да няма такива.                                                                                                                                                    Докато се осъзная и опомня видях полицейската кола да преминава покрай мен с луда скорост.    -Какво стана бе Христо -попитах смаян                                                                                -Ами изведнъж ме извикаха .Обадили им се по станцията,че трябва незабавно да тръгнат към"Кауфланд".Имало някакъв проблем там.                                                                             

Няма коментари:

Публикуване на коментар